Файруз – арабският символ

Нихат Уади Хадад (на арабски: نهاد حداد) е родена на 21 ноември 1935 г., известна като Файруз Fairuz (на арабски: فيروز) е ливанска певица, смятана за най-известната певица в арабския свят и една от най-известните на всички времена.  Нейните песни постоянно звучат в целия регион, и тя все още е ливанската национална гордост.

Родена е в Aл Aрз Джабал в семейство на маронити християни. Баща й е палестинец от Назарет – Уадил Хадад, а майка й Лиза ал Бустани е ливанка. Съпругът й Аси Аррахбани, е един от двамата братя, които помагат за певческата й кариера. Днес тя води съдебен спор за правата върху културното си наследство, състоящ се между нея и децата на брата на съпруга й. Тя е майката на ливански певец и композитор Зиад рахбани, композирал много от песните й и на ливанската режисьорка и фотографка Рима Рахбани.

Истински ритуал е да се слуша всяка сутрин Файруз. Освен ангелския й глас, това, което прави песните й вечни е музиката, дълги години композирана от брата на нейния съпруг и съпруга й, а след това и от сина й, както и от композитора Халим ар руми. Днес стилът й безпогрешно може да бъде разпознат от всеки, който е слушал поне малко арабска музика. Песните й предизвикват революция в арабската музика, те са леки и лесни за запомняне, за разлика от други традиционни арабски песни, които са много дълги.

Нихат, чийто артистичен псевдоним Файруз означава скъпоценен камък, е наричана още Сестра на Луната и Посланик на звездите. Заедно със семейството Рахбани тя предствлява едновременно музикално училище и културен феномен.

Скромно момиче от село, Файруз започва музикалната си кариера като девойка в хор.

Един ден през 1935 г. Уади Хадад премества своята съпруга и двете си деца в нов дом в стар квартал на Бейрут, където бедняците намират подслон. Новия дом на семейството се състоял от една стая на партера на типична каменна къща. Няколко други семейства също живели в къщата и споделяли кухня и други помещения.

Най-голямото дете в семейството е Нихат, по-късно превърнала се във Файруз. От малка тя проявява таланта си да пее. В една зимна нощ тя изненадва всички, когато внезапно започва да пее. Бедното й семейство не може да си позволи лукса да притежава радио и Нихад пее песните, които тогава са звучели по радиостанциите на съседите, седейки на позореца. Често тя пее докато мие чиниите на двора или помага на майка си като най-голямото дете в отглеждането на своите братя и сестри.

Един ден, когато Файруз изпълнява песни се случило да бъде чута от Халим Ал Руми, известен композитор,  който пожелава да се срещне с нея. Ал Руми е дълбоко впечатлен от гласа й и тя бива назначена като певица в хор на радиостанцията в Бейрут. “Моето желание беше да пея по радиото”, спомня си тя.

Първоначално баща й възразява, но след намесата от страна на близки познати, се съгласява.

Първата й песен е композирана от Халим ал-Руми, по текста на от Майкъл Ауадх.

Тя става известна с песента Айтаб (Критика – приятелска – б.а.). Тази песен я изстрелва на върха в целия арабски свят. Една от причините за успеха на песента е високото качество на оборудването на радиостанцията Дамаск, където песента е записана на 12 ноември 1952. По-късно тя е пусната и в тираж в Париж.

На този етап Ал Руми й предлагада приеме артистичния си пседвдоним, тъй като с гласа си тя му напомня скъпоценни камъни.

Файруз не е смятала, че има блестящо бъдеще  като певица. По-скоро нейната истинска мечта била да стана учителка. Възпитана в благочестивво християнско семейство, често тя била забелязвана по време на почивките застинала на колене в молитва някъде в околностите на звукозаписно студио.

Сватбата й през юли 1954 г. за Аси ар Рахбани, когото среща в радиото привлича големи тълпи в Бейрут, събрали се, за да присъстват на церемонията.

АРАБСКАТА МУЗИКА

Aрабската музика e един необятен свят на нежни думи, красиви послания и омагьосващи мелодии. Съвременнната арабска музика е много богата смесица от традиционни ритми, денс звучене, рок саунд, хаус и поп музика. В нея често пъти се правят кавъри на класически арабски песни, които стават изключително модерни в танцувалните клубове. Класическата музика е тази, характерна от началото до 80-те г. на 20-ти век. Песните в нея се характеризират със своето дълго времетраене и първоначален речитатив. Религиозната музика се изпълнява в различни стилове и зависи както от самия певец, така и от неговия стил. В нея се включват песни, посветени на Господ (Аллах), на неговото величие, както и на Иисус Христос и на Дева Мария.

Изпълнителите на арабска музика са безброй както поради големият брой арабски страни, така и поради утвърдената традиция да се композират непрекъснато нови и нови мелодии. Но на небосклона на арабските звезди блестят такива, чиято слава няма да отмине, а напротив, ще заблести още по-ярко с годините, доказана от времето.

ИСЛЯМ

Думата „ислям“ е арабско отглаголно съществително име със семитския трибуквен корен „с-л-м“ и базирано на глагола „аслама“ („приемам“, „подичинявам се“). Така „ислям“ означава приемане и подчинение на Бога, а вярващите трябва да демонстрират това, като му се покланят, следват заповедите му и избягват политеизма. В ислямската религиозна философия той е част от триадата ислям, иман и ихсан, в рамките на която включва актовете на поклонение (ибадет) и ислямското право (шариат).^[16]

В текста на Корана думата „ислям“ е използвана в няколко различни значения. Някои аяти подчертават, че ислямът е вътрешно убеждение („И когото Аллах поиска да напъти, разтваря Той гърдите му за Исляма...“^[17]), докато други го свързват с понятието „дин“, обикновено превеждано като „религия“ („Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия“^[18], „Ислямът е религията при Аллах“^[19]). На други места ислямът е описван като актът на завръщане към Бог и нещо повече от просто заявление на вярата.^[20][21]

В българския език често, особено в исторически план, мюсюлманите се наричат „мохамедани“, като този термин се използва просто като синоним на мюсюлманин. Самите мюсюлмани намират обаче тази дума за неуместна, понякога дори за обидна, тъй като според тях учението на исляма не води началото си от Мохамед като създател на религията. В исляма се приема, че божествената религия, дадена на първия човек (Адам), е именно мюсюлманската религия (която в превод от арабски означава „мирната" религия) и че това е било и учението, дадено на Авраам, Моисей и Исус. Мохамед е последният от тази родствена верига на многобройни Божии пратеници и се счита за на най-великия от пророците, възвестили Бога.

ВЯРВАНИЯ:

-БОГ:

Основополагащата теологическа концепция на исляма е таухид – вярата в съществуването на единствен Бог. Често той е наричан с арабската дума Аллах, но в много неарабски езици думата се превежда или се използват както местната, така и арабската форма. В традиционното ислямско богословие Бог стои извън възможностите на човешкото разбиране и хората не трябва да си го представят в конкретен образ, а да му се покланят като на напълно абстрактна сила. В Корана той е описван с различни епитети, като най-често срещани са ал-рахман („милосърден“) и ал-рахиим („всемилостив“).^[22]

Вярата в един Бог се изразява в шахада, първият от Петте стълба на исляма. Шахада означава "свидетелство" и в него се съдържа целия смисъл на Исляма - Единобожието. За мюсюлманите смисилът на живота е почитането на Бог.^[23][24] Макар че мюсюлманите приемат Исус Христос за пророк, те отхвърлят християнската доктрина за Триединството и божествеността на Христос, смятайки я за политеизъм. В ислямското богословие Христос, както и Мохамед, са просто хора и нямат божествени характеристики.

СВЕЩЕННИ КНИГИ:

АНГЕЛИ:

Вярата в ангелите е едно от шестте основни вярвания в исляма.^[31] За разлика от човека, ангелите не притежават свобода на волята. Те са напълно отдадени и безгрешни в службата си на Аллах и нямат физически и материални нужди. Те са невидими за човек, създадени са от сияне и са много изящни.^[32] В Корана, ангелите са описани като „пратеници с по две, по три, по четири крила.“ ^[33] Ангелите са навсякъде: на земята, на небето и около нас.

Всеки ангел изпълнява отредените му задължения. Например, Джебраил (Гавриил) е главният сред ангелите и е посредник между Аллах и пророците, Микаил съблюдава природните явления, службата на Исрафил е свързана с настъпването на Второто пришествие и съживяването на мъртвите, а Азраил е този, който взема душите на умиращите. Ангелите, които наблюдават и записват постъпките на човек са два и се намират от лявата и отдясната му страна. Този, който стои отдясно, записва добрите постъпки, а стоящият от ляво, записва лошите.^[34]

ПРОРОЦИ:

Пророците заемат важно място в исляма, тъй като те са посредниците между Аллах и човечеството. Пророците предават на хората посланията на Аллах. За тази важна задача Аллах избира най-достойните сред вярващите. Техните постъпки са пример за хората. Мюсюлманите вярват, че пророците нямат божествен произход. Необикновените способности, които някои от тях показват са им дадени от Аллах и са доказателство за това, че са богоизбрани.^[35] Мисията на пророците е ислямът, който сам по себе си значи пълното отдаване на човека в служба на Аллах.^[36]

В Корана се споменават имената на 25 от пророците. Това са Адем (Адам), Идрис (Енох), Нух (Ной), Худ (Евер), Салих (Шела), Лут (Лот), Ибрахим (Авраам), Исмаил, Исхак (Исаак), Якуб (Йаков), Юсуф (Йосиф), Шуайб (Йотор), Харун (Аарон), Муса (Моисей), Давуд (Давид), Сюлейман (Соломон), Еюб (Йов), Зюлкифл, Юнус (Ион), Иляс (Илия), Ал-Ясаа (Елиса), Закария (Захария), Яхя (Йоан Кръстител), Иса (Иисус), Мухаммед (Мохамед).^[35] [37]

Мохамед е най-великият и последният пратеник на Аллах - „(Мъхаммед) е пратеник на Аллах и последният от пророците.“^[38] За разлика от другите пророци, които са изпращани на определени народи, Мохамед е изпратен като пророк на цялото човечество

ВЯРА В СЪДНИЯ ДЕН:

В него Аллах изпълнява обещаното на всички според установения завет, според договора, сключен с всекиго с приемането на мюсюлманската вяра и на Откровението.

Съдния ден в Свещения Коран "Изчакай Деня, в който небето ще донесе явен дим! Той ще обгърне хората. Това е болезнено мъчение" (44: 11).

"Денят, в който близък не ще избави близък с нищо. И не ще им се помогне, освен когото Аллах пощади" (44: 41)

INFO FROM:    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC