Файруз – арабският символ

Нихат Уади Хадад (на арабски: نهاد حداد) е родена на 21 ноември 1935 г., известна като Файруз Fairuz (на арабски: فيروز) е ливанска певица, смятана за най-известната певица в арабския свят и една от най-известните на всички времена.  Нейните песни постоянно звучат в целия регион, и тя все още е ливанската национална гордост.

Родена е в Aл Aрз Джабал в семейство на маронити християни. Баща й е палестинец от Назарет – Уадил Хадад, а майка й Лиза ал Бустани е ливанка. Съпругът й Аси Аррахбани, е един от двамата братя, които помагат за певческата й кариера. Днес тя води съдебен спор за правата върху културното си наследство, състоящ се между нея и децата на брата на съпруга й. Тя е майката на ливански певец и композитор Зиад рахбани, композирал много от песните й и на ливанската режисьорка и фотографка Рима Рахбани.

Истински ритуал е да се слуша всяка сутрин Файруз. Освен ангелския й глас, това, което прави песните й вечни е музиката, дълги години композирана от брата на нейния съпруг и съпруга й, а след това и от сина й, както и от композитора Халим ар руми. Днес стилът й безпогрешно може да бъде разпознат от всеки, който е слушал поне малко арабска музика. Песните й предизвикват революция в арабската музика, те са леки и лесни за запомняне, за разлика от други традиционни арабски песни, които са много дълги.

Нихат, чийто артистичен псевдоним Файруз означава скъпоценен камък, е наричана още Сестра на Луната и Посланик на звездите. Заедно със семейството Рахбани тя предствлява едновременно музикално училище и културен феномен.

Скромно момиче от село, Файруз започва музикалната си кариера като девойка в хор.

Един ден през 1935 г. Уади Хадад премества своята съпруга и двете си деца в нов дом в стар квартал на Бейрут, където бедняците намират подслон. Новия дом на семейството се състоял от една стая на партера на типична каменна къща. Няколко други семейства също живели в къщата и споделяли кухня и други помещения.

Най-голямото дете в семейството е Нихат, по-късно превърнала се във Файруз. От малка тя проявява таланта си да пее. В една зимна нощ тя изненадва всички, когато внезапно започва да пее. Бедното й семейство не може да си позволи лукса да притежава радио и Нихад пее песните, които тогава са звучели по радиостанциите на съседите, седейки на позореца. Често тя пее докато мие чиниите на двора или помага на майка си като най-голямото дете в отглеждането на своите братя и сестри.

Един ден, когато Файруз изпълнява песни се случило да бъде чута от Халим Ал Руми, известен композитор,  който пожелава да се срещне с нея. Ал Руми е дълбоко впечатлен от гласа й и тя бива назначена като певица в хор на радиостанцията в Бейрут. “Моето желание беше да пея по радиото”, спомня си тя.

Първоначално баща й възразява, но след намесата от страна на близки познати, се съгласява.

Първата й песен е композирана от Халим ал-Руми, по текста на от Майкъл Ауадх.

Тя става известна с песента Айтаб (Критика – приятелска – б.а.). Тази песен я изстрелва на върха в целия арабски свят. Една от причините за успеха на песента е високото качество на оборудването на радиостанцията Дамаск, където песента е записана на 12 ноември 1952. По-късно тя е пусната и в тираж в Париж.

На този етап Ал Руми й предлагада приеме артистичния си пседвдоним, тъй като с гласа си тя му напомня скъпоценни камъни.

Файруз не е смятала, че има блестящо бъдеще  като певица. По-скоро нейната истинска мечта била да стана учителка. Възпитана в благочестивво християнско семейство, често тя била забелязвана по време на почивките застинала на колене в молитва някъде в околностите на звукозаписно студио.

Сватбата й през юли 1954 г. за Аси ар Рахбани, когото среща в радиото привлича големи тълпи в Бейрут, събрали се, за да присъстват на церемонията.

АРАБСКАТА МУЗИКА

Aрабската музика e един необятен свят на нежни думи, красиви послания и омагьосващи мелодии. Съвременнната арабска музика е много богата смесица от традиционни ритми, денс звучене, рок саунд, хаус и поп музика. В нея често пъти се правят кавъри на класически арабски песни, които стават изключително модерни в танцувалните клубове. Класическата музика е тази, характерна от началото до 80-те г. на 20-ти век. Песните в нея се характеризират със своето дълго времетраене и първоначален речитатив. Религиозната музика се изпълнява в различни стилове и зависи както от самия певец, така и от неговия стил. В нея се включват песни, посветени на Господ (Аллах), на неговото величие, както и на Иисус Христос и на Дева Мария.

Изпълнителите на арабска музика са безброй както поради големият брой арабски страни, така и поради утвърдената традиция да се композират непрекъснато нови и нови мелодии. Но на небосклона на арабските звезди блестят такива, чиято слава няма да отмине, а напротив, ще заблести още по-ярко с годините, доказана от времето.

ИСЛЯМ

Думата „ислям“ е арабско отглаголно съществително име със семитския трибуквен корен „с-л-м“ и базирано на глагола „аслама“ („приемам“, „подичинявам се“). Така „ислям“ означава приемане и подчинение на Бога, а вярващите трябва да демонстрират това, като му се покланят, следват заповедите му и избягват политеизма. В ислямската религиозна философия той е част от триадата ислям, иман и ихсан, в рамките на която включва актовете на поклонение (ибадет) и ислямското право (шариат).^[16]

В текста на Корана думата „ислям“ е използвана в няколко различни значения. Някои аяти подчертават, че ислямът е вътрешно убеждение („И когото Аллах поиска да напъти, разтваря Той гърдите му за Исляма...“^[17]), докато други го свързват с понятието „дин“, обикновено превеждано като „религия“ („Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия“^[18], „Ислямът е религията при Аллах“^[19]). На други места ислямът е описван като актът на завръщане към Бог и нещо повече от просто заявление на вярата.^[20][21]

В българския език често, особено в исторически план, мюсюлманите се наричат „мохамедани“, като този термин се използва просто като синоним на мюсюлманин. Самите мюсюлмани намират обаче тази дума за неуместна, понякога дори за обидна, тъй като според тях учението на исляма не води началото си от Мохамед като създател на религията. В исляма се приема, че божествената религия, дадена на първия човек (Адам), е именно мюсюлманската религия (която в превод от арабски означава „мирната" религия) и че това е било и учението, дадено на Авраам, Моисей и Исус. Мохамед е последният от тази родствена верига на многобройни Божии пратеници и се счита за на най-великия от пророците, възвестили Бога.

ВЯРВАНИЯ:

-БОГ:

Основополагащата теологическа концепция на исляма е таухид – вярата в съществуването на единствен Бог. Често той е наричан с арабската дума Аллах, но в много неарабски езици думата се превежда или се използват както местната, така и арабската форма. В традиционното ислямско богословие Бог стои извън възможностите на човешкото разбиране и хората не трябва да си го представят в конкретен образ, а да му се покланят като на напълно абстрактна сила. В Корана той е описван с различни епитети, като най-често срещани са ал-рахман („милосърден“) и ал-рахиим („всемилостив“).^[22]

Вярата в един Бог се изразява в шахада, първият от Петте стълба на исляма. Шахада означава "свидетелство" и в него се съдържа целия смисъл на Исляма - Единобожието. За мюсюлманите смисилът на живота е почитането на Бог.^[23][24] Макар че мюсюлманите приемат Исус Христос за пророк, те отхвърлят християнската доктрина за Триединството и божествеността на Христос, смятайки я за политеизъм. В ислямското богословие Христос, както и Мохамед, са просто хора и нямат божествени характеристики.

СВЕЩЕННИ КНИГИ:

АНГЕЛИ:

Вярата в ангелите е едно от шестте основни вярвания в исляма.^[31] За разлика от човека, ангелите не притежават свобода на волята. Те са напълно отдадени и безгрешни в службата си на Аллах и нямат физически и материални нужди. Те са невидими за човек, създадени са от сияне и са много изящни.^[32] В Корана, ангелите са описани като „пратеници с по две, по три, по четири крила.“ ^[33] Ангелите са навсякъде: на земята, на небето и около нас.

Всеки ангел изпълнява отредените му задължения. Например, Джебраил (Гавриил) е главният сред ангелите и е посредник между Аллах и пророците, Микаил съблюдава природните явления, службата на Исрафил е свързана с настъпването на Второто пришествие и съживяването на мъртвите, а Азраил е този, който взема душите на умиращите. Ангелите, които наблюдават и записват постъпките на човек са два и се намират от лявата и отдясната му страна. Този, който стои отдясно, записва добрите постъпки, а стоящият от ляво, записва лошите.^[34]

ПРОРОЦИ:

Пророците заемат важно място в исляма, тъй като те са посредниците между Аллах и човечеството. Пророците предават на хората посланията на Аллах. За тази важна задача Аллах избира най-достойните сред вярващите. Техните постъпки са пример за хората. Мюсюлманите вярват, че пророците нямат божествен произход. Необикновените способности, които някои от тях показват са им дадени от Аллах и са доказателство за това, че са богоизбрани.^[35] Мисията на пророците е ислямът, който сам по себе си значи пълното отдаване на човека в служба на Аллах.^[36]

В Корана се споменават имената на 25 от пророците. Това са Адем (Адам), Идрис (Енох), Нух (Ной), Худ (Евер), Салих (Шела), Лут (Лот), Ибрахим (Авраам), Исмаил, Исхак (Исаак), Якуб (Йаков), Юсуф (Йосиф), Шуайб (Йотор), Харун (Аарон), Муса (Моисей), Давуд (Давид), Сюлейман (Соломон), Еюб (Йов), Зюлкифл, Юнус (Ион), Иляс (Илия), Ал-Ясаа (Елиса), Закария (Захария), Яхя (Йоан Кръстител), Иса (Иисус), Мухаммед (Мохамед).^[35] [37]

Мохамед е най-великият и последният пратеник на Аллах - „(Мъхаммед) е пратеник на Аллах и последният от пророците.“^[38] За разлика от другите пророци, които са изпращани на определени народи, Мохамед е изпратен като пророк на цялото човечество

ВЯРА В СЪДНИЯ ДЕН:

В него Аллах изпълнява обещаното на всички според установения завет, според договора, сключен с всекиго с приемането на мюсюлманската вяра и на Откровението.

Съдния ден в Свещения Коран "Изчакай Деня, в който небето ще донесе явен дим! Той ще обгърне хората. Това е болезнено мъчение" (44: 11).

"Денят, в който близък не ще избави близък с нищо. И не ще им се помогне, освен когото Аллах пощади" (44: 41)

INFO FROM:    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC

ZUHAIR MURAD

 Ето и ЛИНК     http://www.zuhairmurad.com/pages.aspx?pageid=1321   за да разгледате повече от творчеството на:
ZUHAIR MURAD

ZUHAIR MURAD

ZUHAIR MURAD

ЛИВАНСКИ ДИЗАЙНЕР,който в началото твори в столицата на Ливан-Бейрут.

През 1995 година отваря първият си магазин.Скоро след това той получава шанса да спечели по-висока репутация на международната арена на модата.Това,което започва като хоби,скоро се превръща в империя с изискан и уникален вкус,почитан от много ценители на модата.Независимо от факта,че ливанският моден дизайнер се счита за новак в областа на модата,дрехите му вече са търсени от много знаменитости.Сред тях:

Тейлър Суифт,Кари Ъндърууд,Дженифър Лопез и още много други.

ДЕСТИНАЦИЯ: АБУ ДАБИ

Abu Dhabi City, OAE:

Абу Даби е столицата на Обединените арабски емирства. Градът е разположен на Т-образен остров, вдаден в Персийския залив на западното крайбрежие. В Абу Даби се намират много важни офиси на федералното правителство. Той е и седалище на правителството на Обединените арабски емирства.

Абу Даби е разрастнал се град до толкова, че се е прешърнал в космополитен метрополис. Бързината при процеса на урбанизация в съчетание с относително висок среден доход на населението е формулата за успех в Дубай. 

Абу Даби е световен производител на петрол. Също така е вторият най-скъп град в региона и петдесетия най-скъп град в света. Днес градът е център на страната от политически, промишлени дейности и важен културен и търговски център, поради своята позиция като столица.

Градът е прочут заради очарователната си архитектура, занаятчии, музеи, градини, както и красивите острови, пясъчни дюни, оазиси и плажове. Сред основните забележителности са Голямата джамия, Heritage Village, Liwa Oasis, Old Souk, Qasr Al Hosn, Emirates Palace Hotel и други.

ДЕСТИНАЦИЯ: МАРАКЕШ

Често наричан „Розовият град“ заради керемидено-розовият цвят на повечето сгради в града, Маракеш е сред известните туристически дестинации в Мароко.

Разположен в централната част на страната, Маракеш е третият по големина град в Мароко. Населението му наброява 909 000 души. Считан е за най-важният от Императорските градове на страната (предишни столици).

Маракеш се слави с много богато историческо и културно наследство. Някои от основните забележителности в града включват: Медина (историческата част на града), главният площад Джама ел-Фна, джамията Кутубия, ботаническата градина Мажорел и други. Маракеш също така е известен и с пазарите и фестивалите си. Едно от основните места, където се изнасят представления, е именно площадът Джама ел-Фна

ДЕСТИНАЦИЯ: ЕГИПЕТ

Египетските пирамиди:

Великите египетски пирамиди на Хеопс, Хефрен и Микерин се намират в Гиза и представляват единственото оцеляло чудо от Седемте чудеса на древния свят. Тези три масивни каменни блока се явяват емблемата на Египет. Много са внушителни, до тях всеки би се чувствал нищожно малък и е трудно да се повярва, че пирамидите са дело на хора, които са полагали доброволен труд. Всяка година, когато настъпели наводнения по поречието на Нил земеделците били принудени да прекратят замеделската си дейност в продължение на няколко месеца. Така те предлагали услугите си на държавата. Роби не са участвали в направата на пирамидите. До този извод изследователите са стигнали, след като са открили гробището на строителите. От надписите на гробовете им става ясно, че са били съвестни и сръчни работници.

В строителството са участвали около 30 000 души в продължение на 20 години. Те са подредили над 2 милиона каменни блока, със средно тегло от два и половина тона. Това са данните само за Хеопсовата пирамида. 

Хеопсовата пирамида е висока 144 метра и е била най-високата сграда в света в продължение на 4000 години. Построена е на естествено плато, осигуряващо добър изглед към долината на Нил. Била завършена около 2560г. пр.Хр. В нея е разположена погребалната камера на Хуфу (Хеопс) - египетски фараон, починал приблизително през 2566 г. пр.Хр. И днес посетителите на пирамидата са обзети от страхопочитание. Пирамидите се намират на западния бряг на Нил. Древните египтяни са вярвали, че това е земята на смъртта, защото Слънцето залязва на запад. Техните домове са се издигали на източния бряг на реката.

С какво е било толкова специално това място за древните? Предполага се, че платото в Гиза е било свещено в древността, подобно на много други. Вероятно е имало някакъв природен феномен, свещена гора или скали които не са оцелели до днес, които са карали хората да вярват, че това е специално и много свято място. 

Пирамидите в Гиза са построени от Куфу, сина му Хафра и внука му Менковра и притежават перфектни пропорции. Видът и размерът на тези три пирамиди никога не е бил повторен. По-късните пирамиди са били по-малки и зле построени. Архитект и главен надзирател на строежа е Хемон.

Друг въпрос, който вълнува съвременните учени е защо древните египтяни са построили гробниците във формата на пирамиди. Експертите смятат, че в това има и скрит символизъм. Когато лъчите на слънцето пробиват облаците, често очертават на хоризонта пирамиди. Това е символ на слънцето и на изкачването към небето.

Когато Хуфу (Хеопс) умира, тялото му е пренесено в лодка по река Нил до храмовете в Гиза, а по-късно - запечатано в една от трите погребални камери във вътрешността на великата пирамида. Египтяните вярвали, че оцеляването на света зависи от успешното преминаване на фараона в отвъдния свят - всъщност пирамидата представлявала огромна стартова площадка, откъдето духът на покойния владетел започвал своя задгробен живот.

Великата пирамида била заобиколена от храмове и по-малки пирамиди. По-късно към храмовия комплекс били прибавени още две гигантски гробници - пирамидите на Хафра (Хефрен) и Манкаура (Микерин).

ДЕСТИНАЦИЯ: ЕГИПЕТ

Историческият музей в Кайро:

Египетският музей в Кайро пази за поколенията едни от най-ценните реликви в цял свят. Неговите експонати наброяват около 120 000 и са от всички исторически периоди на Древен Египет. За да бъде разгледана цялата тази съкровищница, на нито един турист не би му стигнало времето за краткия престой на пребиваване в столицата, затова е необходимо да се обърне внимание на тези, които са свързани с местата, които ще посети.

Сградата на музея е разположена в центъра на града на площад Тахрир. Построена е през далечната 1000 г. в неокласически стил по проект на френския архитект Марсел Дюнон. 

В 1835 г. египетското правителство организира "Служба за древностите на Египет", в желанието си да сложи край на разграбването на местата на археологическите разкопки и да спаси безценни находки. Скоро е събрана и първата колекция от шедьоври на древноегипетското изкуство. През 1858 г. египтолога Огюст Мариет основава музей в Булак, където е изложена и колекцията. След като през 1878 г. поради наводнение много от експонатите са повредени, а част от тях и откраднати, Мариет подлага да се построи голям музей за съхраняване на находките. През 1880 г. по заповед на Исмаил паша експонатите са преместени до завършване на строителството се пазят в крило на неговия дворец в Гиза. През 2008-2009 музеят е планирано да бъде закрит, поради преместване в нова града. Новият музей се строи по-близо до пирамидите. Преместването се налага заради огромното количество експонати, които не се събират в старата сграда.

В музея може да се видят 1700-те експоната от гробницата на Тутанкамон, изложени в 12 помещения на втория етаж.Един от главните експонати е посмъртната маска на Тутанкамон.Тук също се съхраняват украшения на царица Аахотеп, съпруга на фараона Таа II Секененра и майка на фараоните Камос и Яхмос, мумиите на фараоните Таа II Секененра, Яхмос I, Аменхотеп I, Тутмос I, Тутмос II, Тутмос III, Сети I, Рамзес II, Рамзес III, Аменхотеп II, Тутмос IV, Аменхотеп III, Мернептах, Сети II, Рамзес IV, Рамзес V, Рамзес VI, мумии и саркофази на жреци на Амон, предмети от гробниците на Тутмос III, Тутмос IV, Аменхотеп III и Хоремхеб, а също и предмети от гробницата на царица Хетепхерес I, майка на Хеопс, предмети от периода на управление на Ехнатон, намерени в Амарна, където се намират развалините на Ахетатон.

ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА В СИРИЯ

Поради все по-голямата миграция към градовете ,образователната система започва с детската ясла – там приемат от бебета до 3 годишни деца. Яслите са частни,такива са и 90% от градините. Градините приемат деца от 3 до 5 навършени години, като последната група се води предучилищна. Голяма част от гадините  са част от училищен комплекс – т.е децата влизат там от 3 години и излизат на 18 със завършено средно образование.

Градините нямат нищо общо с тези в България:
1-полудневни са
2-не се сервира храна
3-набляга се най-вече на ученето.
В градините групите са смесени, т.е. момчета и момичета учат заедно, в учебната програма влиза изучаване на арабски и английски език, математика, начално запознаване с компютрите, музика и рисуване като тези предмети се поднасчт според възрастта на децата. Хубавото е, че всяка градина си има микробус, който откарва и докарва децата.
Различните екстри като например плувен басейн, игрища и т.н зависят от това с какви средства разполага градината, а от там и колко плащат родителите като вноски.

В семействата , в които майката не работи обикновено децата тръгват направо в предучилищната група.

Униформите са неотменна част от образователната система, в повечето градини те са розови престилки за момиченцата и сини за момченцата – тук моделите не са от такова значение-може да са с или без ръкав.
Учебната година започва в първата неделя на месец септември и приключва на 27 май, но свидетелствата се раздават между 15 дни до месец след това според това в кой клас учат децата.

Децата постъпват в първи клас в годината в която са или ще навършат 6 години или ако ще навършат 6 г. през първите 2 месеца на следващата календарна година.  В тази степен престилките са светлосини и за момчетата и за момичетата, ако обаче училището е частно то е свободно при избора на униформа. В тази степен има смесени и разделени училища в зависимост с каква база разполага съответният район. От първи до 4ти клас всяка паралелка си има една учителка по всички предмети както в началния курс в България като тя може да се сменя всяка година. След 5ти клас вече има преподаватели по всеки предмет. От първи клас децата започват да изучават английски език, следващият език -френски започват да изучават от 7ми клас. Програмата им не е лека,чантите тежат доста.

Общо за всичките класове устни изпити като в България няма, на децата се задават въпроси , на които учителката избира кой да отговори, домашните са ежедневни и задължителни. При по-малките всеки месец има писмени контролни, при по-големите контролните са само веднъж в срока. Сроковете са два, допълнителна оценка може да се изкара ако ученикът напише проучване по определен предмет. На края на всеки срок има класни по всеки предмет включително музика, рисуване и физическо възпитание.
От 5-ти клас учениците преминават в по-горна степен и вече са с нови униформи- тъмносини костюми-сако и панталон, с розова риза за момичетата и синя за момчетата, но въпреки това 5-ти и 6-ти клас продължават да учат в една и съща сграда с началната степен.

Учениците от 7-ми до 9-ти клас учат в отделни училища, които могат да бъдат смесени или разделени. Предметите не се различават много от тези в България, по музика изучават и солфеж за което получават оценка , която се включва в общият бал. Същотото се отнася и до рисуването и приложните предмети. За момичетата те са шев и кройка и готварство, а за момчетата-дърводелство и механика.

Тук вече са започнали и с френският език, който поне по мои наблюдения,се оказва сложен за учениците. Нещо специфично е и това ,че 7-ми и 8-ми клас получават 4 почивни дни преди класните ,за които се готвят в къщи. Започнат ли класните,на училище се ходи само за да се положи съответният изпит като учениците са разделени в различни класни стаи. Бележници няма, оценките от контролниет се научават, когато те бъдат проверени,обикновено това отнема около месец. След това се изпращат на родителите, за да бъдат подписани.

    Тук също така има и оценка за поведение, ако тя падне под определен минимум дори и успехът на ученикът да е отличен,той повтаря годината. Няма поправителни изпити така че ако ученик е получил слаба оценка по арабски или пък по други 2 предмета, той също повтаря годината.

След 9-ти клас са първите матури – кошмар за всеки ученик и родител, защото те определят бъдещето на ученика. Деветокласниците,въпреки че е забранено по закон получават 40 дни да се подготвят в къщи преди изпитите. За да се яви на изпит ученикът трябва да има специална карта с негова снимка, издадена от министерството на образованието и с тази карта се отправя към определеното за целта училище, защото никой не се явява в своето, нито пък се оценява от своите преподаватели – матури се държат по всички предмети, с изключение на музика, рисуване, физическо възпитание и трудово обучение. Изпитите започват на 01.06 и свършват на 20.06, но не са в последователни дни. Оценките излизат месец след това, определя се един минимум и всеки който го е надхвърлил продължава в общо училище, останалите в профилирани,като това не им дава право да следват каквато специалност искат.

Надхвърлилите минимума преминават в други училища, те са от 10-ти до 12-ти клас, тук униформите са със същата кройка, но са сиви. В 10-ти клас всички изучават едни и същи предмети, но след 1о-ти клас всеки избира с каква насоченост да продължи – дали ще е математическа или не, и по -този признак се обарзуват паралеките от 11-ти и 12-ти клас и съответно какви матури ще държат. За тези с нематематическа насоченост математиката е сведена до минимум.     След 12-ти клас се държат матурите.

Математическата матура дава право да се кандидатства във всички профили на университетите, докато другата изключва медицина, фармация, инжинерните специалности.

Религията започва да се изучава още от детската градина и продължава до последният клас като за всяка степен си има учебник и дори само едно дете в групата или класа да е с различна религия от останалите, то получава своя си учебник , по който учи и бива изпитвано. Също така има и частни религиозни училища. Например тук почивни дни са петък и събота, но в частните християнски училища почиват в събота и неделя.

Докато матурите след 9-ти клас не могат да се повтарят,освен ако ученикът не е получил слаба оценка, то матуриет след 12-ти клас могат да бъдат повтаряни до безкрай, ако ученикът е скъсан,то той иам право 3 години да продължи в държавно училище.Ако обаче,иска по-висок успех,то може да учи на частно или пък да се подготвя сам и да се явява на изпитите.

В университет се влиза с оценката от дипломата,приемни изпити няма.
Все повече млади хора се насочват към частните университети,които са с отлична база, предпочитайки ги пред алтернативата да учат навън.

INFO FROM:

http://arabwives.wordpress.com/2010/06/08/%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%8F/

ОСОБЕНОСТИ НА ЕГИПЕТСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА

Образоването в Египет подобно на всички образователни системи има своя йерархия и продължителност. Обучението започва на 6 г. възраст.

Продължителност на задължителното образование:
Възраст на влизане: 6 години
Възраст на завършване: 14 години

Задължителното образование има 8 степени (класа) и е известно като „основно образование“. Разделено е на два етапа, в начално уилище (1-5 клас) и подготвително училище (6-8 клас). Сертифицира се със Сертификат за завършено основно образование. След това учениците имат възможност да влязат в средно училище (академична опция) или 3 и 5 годишни технически училища, както и в експериментални езикови училища за чужди езици. Само общо завършилите средно образование (академична опция) може да бъдат допуснати до университет, след като получат Сертификат за средно образование (GSEC) или с диплома с резултат над 75%.

Структура на училищната система:

Начално училище:
Продължителност на прграмата: 5 години
Възраст: от 6 до 11 години
Сертификат/Диплома: ОУ Сертификат

Подготвително училище:
Продължителност на програмата: 3 години
Възраст: от 11 до14 години
Сертификат/Диплома: Сертификат за завършено основно образование

Средно общообразователно училище:Продължителност на програмата: 3 години
Възраст: от 14 до 17 години
Сертификат/Диплома: Сертификат за завършено средно общо образование (GSEC)

Техническа гимназия (за техника):
Продължителност напрограмата: 3 години
Възраст: от 14 до 17 години
Сертификат/Диплома: Техническа диплома за висше образование

Техническа гимназия (за високо ниво техника):
Продължителност на програмата: 5 години
Възраст: от 14 до 19 години
Сертификат/Диплома: Разширена диплома за висше образование

Видове училища:

Общо казано има два вида държавни училища: Арабски училища и експериментални езикови училища.
Арабските училища предоставят неправителствени национални планове на арабски език. По правителствен план английският език се преподава като първи чужд език и в средното образование се добавя френски като втори чужд език.
Експерименталните езикови училища изучават повечето предмети от правителствения план на английски и добавят френски като втори чужд език в подготвителното училище. Обществените науки се изучават на арабски. Учениците се допускат в първи клас на 7-годишна възраст.

Съществуват и 4 вида частни училища.
Планът на обикновените частни училища е много сходен с този на държавните училища, но частните отделят повече внимание на нуждите на учениците като индивидуални нужди и училищна база.
Езиковите училища изучават повечето от правителствения план на английски и се добавят френски или немски като втори чужди езици.Очаква се да са по-добри от други училища заради налични съоръжения, но таксите са много високи.
Религиозните училища са религиозно ориентираните-училища Азхар и католически училища.
Международните училища са частни училища, които следват учебната програма на друга страна като британска, американска или френска система. При завършването си учениците получават официалния серификат от Министерството на образованието, за да имат право да се запишат в египетски университети. Тези училища предлагат по-добри условия и дейности от редовните частни училиста с по-високи такси, но са критикувани, че допускат много по-лесно придобиването на ниво на образование в сравнение с общите училища.

Видове образование:

Основното образование се сътои от предучилищна, основна и подготвителна степен на образование. В Египет Министерството на образованието координира предучилищната подготовка, независимо дали са частни или държавни детски заведения. Според указанията на министерството, максималният размер на една детска градина не може да надвишава 45 деца. Задължение на министерството е да избере и разпространи нужните учебници. Министерството на образованието получава подкрепа и от международни агенции, като Световната банка за подобряванена системата за ранно детско образование, чрез увеличаване на достъпа до училищата, подобряване качеството на образованието и подобряване уменията на преподавателите. Второто ниво на основното задължително образование е подготвителен етап или степен на средното, който е с продължителност 3 години. При завършването си учениците получават базов сертификат.

Средното образование се състои от 3 направления общо, професионално-техническо и двойно-системно-професионално училище каквито преставляват Мубарак Кол училищата. За този етап на образованието се предвиждат 3 години, като се има предвид,че средното професионално образование може да бъде 3-5 години. И 3 години за двойна система за професионално образование. В този етап учениците полагат държавен изпит,който се дава в края на втория етап. На това ниво учениците имат формираща и обща оценка по време на първата година у оценките от стандартизиранте изпити от втората и третата година са изисквания за взимане на свидетелство за завършване на средно образование Thanawiya Amma, което е едно от изискванията за прием в университет. Професионално-техническото образование, което е предвидено в 3-5-годишни програми, включва училища в три области: индустрия, търговия и земеделие. ООН и други международни организации работят за подобряване на техническото и професионалното образование в Египет. Препоръчва се на Министерството на образованието да въведе по-широки професионални умения в средното образование. По този начин ще могат да получат серификация в практическите умения, необходими на пазара на труда.

Друга система, която работи паралено с основната, е системата Ал-Азхар. Тя се състои от 4 години основен етап, 3 години подготвителен етап и 3 години средно образование. В тази система има отделни училища за момичета и момчета Ал-Азхар системата се контролира от Висшия съвет на института Ал-Азхар която до голяма степен е независима от Министерството на образованието, но в крайна сметка е под надзора на египетския министър на образованието. Училищата Ал-Азхар се наричат институти. Във всички училища се изучават както не религиозни теми така и религиозни, но не толкова в държавните училища. В Ал-Азхар по-голямата част от учебния план включва религиозни познания. Всички ученици са мюсюлмани, като момичетата и момчетата са разделени през всички етапи. Ал-азхар училища има из цялата страна, особено в селските райони. Възпитаниците на средни училища Ал-Азхар имат право да продължат обучението си само в университета Ал-Азхар. Завършилите тази система след това автоматично се приемат в университета Ал-Азхар.

Висше образование:

Висшето образование се осигурява от около 20 университета и от висшите училища по техническа и професионална квалификация, както от държавни, така и от частни. Отговорност за висшето образование носи Министерството на висшето образование и научните изследвания. Организацията, администрацията, както и учебните програми, се определят от закони, укази и правителствени разпоредби. Държавните университети са под ръководството на Висшия съвет на университетите. Университетите имат пълна академична и административна автономия. Те провеждат и научни изследвания. Висшите училища по техническа и профисионална квалификация са еквивалентни на бакалаварска степен от университет. Отворено полувисше образование се въвежда в университетите наКайро, Александрия, Асиат през 1991г. Частните университети имат право на техни собствени критерии за прием и определяне на таксите, без намеса от страна на министерството.

Чуждестранните студенти трябва да имат квалификация равна наThanaweya Amma или висше образование.Те трябва да получат студентска виза. Познаванто на арабския език е от съществено значение за редовен курс на университетско образование. Английският език е езика за преподаване в Американския университет в Кайро, някои факултети на университета Хелуан и Юридическия факултет по земеделие в университета в Александрия. Френският е езика за преподаване на университета Сенгор.

Египет има обширна система за висше образование. Около 30% от египтяните в съответната възрастова група влизат в университет, но само половината от тях се дипломират. Министерството на висшето образование контролира висшето ниво на обучение. В сегашната образователна система има 17 държавни университета, 51 обществени образователни институции извън университетите, 16 частни университета и 89 частни учебни заведения. От 51 неакадемични институции 47 са 2-годишни средно-технически институти и 4 са 4-5-годични висши технически институти.

Известни универистети:

Ал-Азхар университет:
Основан през: 970-972 г.
Председател: Д-р Абдулах ал-Хюсейни
Местоположение: Кайро, Египет
Ал-Азхар университет е главен център за арабски език, литература и сунитски ислямски учения. През 1961г. в него са добавени и не-религиозни теми към учебната му програма. Новата му библиотека се счита за втората по значимост в Египет. През 2005г. Ал-Азхар в партньорство с Шейх Мохамед Бин Рашид Ал Мактум стартира проект „Запазете Ал-Захар скриптовете“ и започва тяхното публикуване онлайн, с мисията на евентуално предоставяне онлайн достъп до цялата библиотека с редки ръкописни колекции (с около седем милиона страници).
Университета Ал-Азхар се грижи за религиозната учебна програма, която обръща специално внимание на изучаване на Корана и традициите на пророка Мохамед, от една страна, а от друга в университета се iзучават и всички области на модерната наука. През 1961г. в Ал-Азхар са добавени нови факултети по приложни науки: медицина и строителство. Нововъведените факултети обаче не се дублират със своите колеги в други университети, защото в Ал-Азхар те съчетават емпиричните с религиозните науки. Наред с египетските студенти, които учат в университета, има и много други студенти от различни мюсюлмански и европейски страни, те имат точно същите права като тези на египетските студенти.

Университета е основан от династията на Фатимидите в Египет, произхождащи от Фатима, дъщерята на пророка Мохамед. Фатима е наричана Az Zahra (брилянтна) и университета е кръстен в нейна чест. Изследванията в Ал-азхар започват през месец Рамадан през 975 AD. Тогава университета има факултети по ислямско право и съдебна практика, арабска граматика, ислямска астрономия, ислямска философия и логика. През 12ти век, след свалянето на шиитската династия на Фатимидите  ,султан Саладин (основател на сунитската династия Ayyubid) превръща Ал-Азхар в център на сунитския живот. По времето на Саладин има лекции по астрономия и медицина.

През 1961г. Ал Азхар е обявен като университет по време на втория президент на Египет Гамал Абдел Насър, като широк спектър от светски факултети бива добавен за пръв път: икономика, медицина, инжинерство и селско стопанство. Преди тази дата Енциклопедия на Исляма класифицира Ал-Азхар като медресе (мадраса – училище- ар.) център за висше образование, а от 19-ти век като религиозен университет, но не и като университет в пълния смисъл на съвременния процес на преход от медресе към университет.
Ал-азхар университет има огромно въздействие върху религиозната, културната и политическата арена в Египет, арабския и като цяло мюсюлманския свят.
Известни личности, свързани с Ал-Азхар университет:

1800г. – 1900г.:
Мохамед Абду, основател на ислямския модернизъм.
Мохамед Амин ал-Хюсейни,мюфтия на Йерусалим,палестинските арабски националности.силен противник на ционизма.
Шейх Шауаиб Доукали, бивш марокански министър на правосъдието,преседател на мароканския апелативен съд и пионер в мароканското движение за независимост.

1910г. – 1950г. :
Хасан ал-Бана, основател на „Братя мюсюлмани“.
Омар Абдел Рахман, лидер на Al Gamma’a Islamiyya.

Такудин Ал Набхани, лидер и основател на ислямската политическа партя Хизб ит-Тахрир (Партия на Освобождението)
Шейх Ахмед Ясин, съосновател и лидер на „Хамас“
Саад Заглюл, лидер от 1919г., революцията в Египет.
Ахмад Ал-Месхари Адуани, кувейтски поет и автор на националния химн на Кувейт – Al Nasheed al Watani.
1950 до днес

Мохамед Бурханадин, прави преоткриването на миналото на Ал-Азхар университет и е награден от университета.

Шайър Джама Ахмед, сомалийски лингвист, който разработва латиница за сомалийския език.
Маомун Абду Гаюм, бивш президент на Република Малдиви.
Науари Боумедин, бивш президент на Алжир.
Гас Дур, бивш президент на Индонезия.
Мохамед Саид Тантауи, бивш Главен Имам на Ал-Азхар (от 17-ти март 1996г. до 10-ти март 2010г.).
Мохамед Ахмед ал тайеб,настоящ Главен Имам на Ал-Азхар и бивш президент на Иститут Ал-азхар.

Фейум университет:
Основан през: 2005 г.
Председател: Проф. Д-р. Саид М. Галал
Студенти: 2500
Местоположение: Ал Фейум, Египет
През 1975г. Факултета по педагогика във Хейум се утвърждава като един от факултетните филиали на Кайро университет. През 1975г. Във Факултета по земедлие се създава катедра по инженеринг, утвърдена през 1981г. През 1983 г. се издава президентски указ, който утвърждава Фейум като независим клон на Кайро университет. Президентско постановление 48 от 2005 г. Установява Фейум университет. След това с постановление 196 от 200 5г. Се създават Факултети по медицина и археология. Проф. Д-р. Галал М. Саид е назначен за ректор на Фейум университет.
В университета са включени 13 дисциплини: образование, селско стопанство, строителство, социална дейност, арабски и ислямски науки, туризъм и хотелерство, археология, медицина, изкуства, информатика, компютърни технологии ,както и Технически институт за медицински сестри.
Фейум университет има 1800 преподаватели и асистенти, които преподават на 25 000 студенти.

ЕАА-Египетска авиационна академия:
Организация за авиационно обучение.Тя включва: Египетски летателен колеж – обучение в гражданско и търговско въздухоплаване;Колеж по наблюдение на въздушното пространство;Институт по компютърни и информационни технологии на авиацията.
През 1932г. Националната организация по гражданска авиация започва обучение в Египетската авиационна академия,считана за първия Регионален институт за обучение на
пилоти в областта на гражданската авияция не само в Египет,но и в Близкия Изток.

Състояние и цели на египетската образователна система:
Текущата образователна философия на Египет продукт на Британската,Светската (западна) египетска и Ислямската египетска култура.
Мохамед Али,считан за баща на съвременен Египет и неговата образователна система,въвежда светска,модерна,западна образователна философия пълна с науки.Египетските лидерина безкръвната революция,която слага край на монарйията през 1952г. , са съгласни този подход и занапред го разглеждат като съществен египетското развитие.
Ислямското образование остава в сила,традиционните ислямски учения и западните образователни пътеки,с техните различни ориентации създали dichotomized образователна култура,която продължава до днес.

През 1922 г. Насър предлага безплатно образование не само за египетските студенти, но и за студенти от други мюсюлмански страни В същото време Египет изпраща свои преподаватели и администратори за останалата част от арабския свят, където са изградени и работят училища и университети в големи мащаби. Така образователната систем, а на Египет отразява и засилва социално-иконимическия статус на собствения си народ. Историческия конфликт между религиозните и светските лидери, между традициите и иновациите, както и между чуждестранните и националните интереси, влияят на съвременното египетско образование. Образованието в Египет има политически, социални и икономически цели, а именно: образование за укрепване на демокрацията и цялостното развитие като непрекъснат процес в рамките на арабската култура.
Вярата в образованието се разглежда като фактор за предаване на културните ценности и като сила за индивидуално и национално развитие. Предварителното висше образование отразява светските и религиозни философии, тъй като цели да развитие нА учениците на културно, научно и национално равнище в последователни етапи, с цел разработване на Египет като физическо лице, човек верен на своя Бог, родина, както и на ценностите, на доброто, историята и човечест.

INFO FROM: http://arabwives.wordpress.com/2010/09/18/%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82/