Думата „ислям“ е арабско отглаголно съществително име със семитския трибуквен корен „с-л-м“ и базирано на глагола „аслама“ („приемам“, „подичинявам се“). Така „ислям“ означава приемане и подчинение на Бога, а вярващите трябва да демонстрират това, като му се покланят, следват заповедите му и избягват политеизма. В ислямската религиозна философия той е част от триадата ислям, иман и ихсан, в рамките на която включва актовете на поклонение (ибадет) и ислямското право (шариат).[16]
В текста на Корана думата „ислям“ е използвана в няколко различни значения. Някои аяти подчертават, че ислямът е вътрешно убеждение („И когото Аллах поиска да напъти, разтваря Той гърдите му за Исляма...“[17]), докато други го свързват с понятието „дин“, обикновено превеждано като „религия“ („Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия“[18], „Ислямът е религията при Аллах“[19]). На други места ислямът е описван като актът на завръщане към Бог и нещо повече от просто заявление на вярата.[20][21]
В българския език често, особено в исторически план, мюсюлманите се наричат „мохамедани“, като този термин се използва просто като синоним на мюсюлманин. Самите мюсюлмани намират обаче тази дума за неуместна, понякога дори за обидна, тъй като според тях учението на исляма не води началото си от Мохамед като създател на религията. В исляма се приема, че божествената религия, дадена на първия човек (Адам), е именно мюсюлманската религия (която в превод от арабски означава „мирната" религия) и че това е било и учението, дадено на Авраам, Моисей и Исус. Мохамед е последният от тази родствена верига на многобройни Божии пратеници и се счита за на най-великия от пророците, възвестили Бога.
ВЯРВАНИЯ:
-БОГ:
Основополагащата теологическа концепция на исляма е таухид – вярата в съществуването на единствен Бог. Често той е наричан с арабската дума Аллах, но в много неарабски езици думата се превежда или се използват както местната, така и арабската форма. В традиционното ислямско богословие Бог стои извън възможностите на човешкото разбиране и хората не трябва да си го представят в конкретен образ, а да му се покланят като на напълно абстрактна сила. В Корана той е описван с различни епитети, като най-често срещани са ал-рахман („милосърден“) и ал-рахиим („всемилостив“).[22]
Вярата в един Бог се изразява в шахада, първият от Петте стълба на исляма. Шахада означава "свидетелство" и в него се съдържа целия смисъл на Исляма - Единобожието. За мюсюлманите смисилът на живота е почитането на Бог.[23][24] Макар че мюсюлманите приемат Исус Христос за пророк, те отхвърлят християнската доктрина за Триединството и божествеността на Христос, смятайки я за политеизъм. В ислямското богословие Христос, както и Мохамед, са просто хора и нямат божествени характеристики.
СВЕЩЕННИ КНИГИ:
АНГЕЛИ:
Вярата в ангелите е едно от шестте основни вярвания в исляма.[31] За разлика от човека, ангелите не притежават свобода на волята. Те са напълно отдадени и безгрешни в службата си на Аллах и нямат физически и материални нужди. Те са невидими за човек, създадени са от сияне и са много изящни.[32] В Корана, ангелите са описани като „пратеници с по две, по три, по четири крила.“ [33] Ангелите са навсякъде: на земята, на небето и около нас.
Всеки ангел изпълнява отредените му задължения. Например, Джебраил (Гавриил) е главният сред ангелите и е посредник между Аллах и пророците, Микаил съблюдава природните явления, службата на Исрафил е свързана с настъпването на Второто пришествие и съживяването на мъртвите, а Азраил е този, който взема душите на умиращите. Ангелите, които наблюдават и записват постъпките на човек са два и се намират от лявата и отдясната му страна. Този, който стои отдясно, записва добрите постъпки, а стоящият от ляво, записва лошите.[34]
ПРОРОЦИ:
Пророците заемат важно място в исляма, тъй като те са посредниците между Аллах и човечеството. Пророците предават на хората посланията на Аллах. За тази важна задача Аллах избира най-достойните сред вярващите. Техните постъпки са пример за хората. Мюсюлманите вярват, че пророците нямат божествен произход. Необикновените способности, които някои от тях показват са им дадени от Аллах и са доказателство за това, че са богоизбрани.[35] Мисията на пророците е ислямът, който сам по себе си значи пълното отдаване на човека в служба на Аллах.[36]
В Корана се споменават имената на 25 от пророците. Това са Адем (Адам), Идрис (Енох), Нух (Ной), Худ (Евер), Салих (Шела), Лут (Лот), Ибрахим (Авраам), Исмаил, Исхак (Исаак), Якуб (Йаков), Юсуф (Йосиф), Шуайб (Йотор), Харун (Аарон), Муса (Моисей), Давуд (Давид), Сюлейман (Соломон), Еюб (Йов), Зюлкифл, Юнус (Ион), Иляс (Илия), Ал-Ясаа (Елиса), Закария (Захария), Яхя (Йоан Кръстител), Иса (Иисус), Мухаммед (Мохамед).[35] [37]
Мохамед е най-великият и последният пратеник на Аллах - „(Мъхаммед) е пратеник на Аллах и последният от пророците.“[38] За разлика от другите пророци, които са изпращани на определени народи, Мохамед е изпратен като пророк на цялото човечество
ВЯРА В СЪДНИЯ ДЕН:
В него Аллах изпълнява обещаното на всички според установения завет, според договора, сключен с всекиго с приемането на мюсюлманската вяра и на Откровението.
Съдния ден в Свещения Коран "Изчакай Деня, в който небето ще донесе явен дим! Той ще обгърне хората. Това е болезнено мъчение" (44: 11).
"Денят, в който близък не ще избави близък с нищо. И не ще им се помогне, освен когото Аллах пощади" (44: 41)
INFO FROM: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC
