ИЗКУСТВОТО НА АРАБСКАТА КАЛИГРАФИЯ

Условно е прието появата на първата арабска писменост да бъде отнасяна към първия век на хиджра - VII в. от н. е. Към това време арабската азбука практически вече била съставена, макар и не окончателно. Този архаичен, доста примитивен начин на писане бил използван в Арабия от момента на утвърждаването на ислямската държава, още по времето на Мухаммад и на първите халифи. Още изначалната арабска азбука имала ярко изразени характерни черти на класическата арабска писменост: един и същ знак можел да се отнася до две или три фонеми, които впоследствие започнали да се отличават една от друга с допълнителни знаци, над или под редовете, под формата на диакритични точки. За означаване на съгласните по-нататък започнали да използват знака шадда или ташдид, а огласените знаци се появили още по-късно. Формата на буквите била заимствана от ранните семитски почерци, а ранната арабска писменост наподобявала имитация на сирийската. За съжаление, твърде сложно е да се посочи точната дата на поява на тази азбука, но всичко свидетелства за пред-ислямски период на нейното възникване.

Мюсюлманската калиграфия е една от областите на декоративното художествено изкуство, носещо както самостоятелен, така и приложен характер, тя е важен култов и културен атрибут на Исляма, който съдържа в себе си елементи от пред-ислямското наследство. Характерната за калиграфията условност на художествения език в рамките на апофатичната* традиция предполага дори превръщането й в абстрактен образ при загуба на първоначалното значение. А това ни дава възможност да отнасяме мюсюлманската калиграфия към областта на орнамента. Извън контекста и съдържателната страна, можем да говорим за две функции на калиграфията – художествено-декоративна и религиозно-мистична

Първоначално арабската калиграфия е възникнала въз основа на преписване на Корана, който се смята за творение на Аллах, и затова написаната дума сама по себе си получавала сакрален смисъл. 

В началния период на исляма били известни два основни начина на писане на арабски: монументален и курсивен. Монументалният начин на писане се основавал на използването на прави линии и се характеризирал с уравновесеност и величественост. Курсивният начин се използвал в ежедневните записи за обща употреба и в по-късен период се превърнал в основа на почерка „насх”.

Прието е да се смята, че има шест основни вида начини на писане или арабски шрифтове.